Шепа тишина
Тишината не плаши кварталните гълъби,
полудели от звучно мълчание денем.
Изкълваха просото, така, непокълнало,
и отдавна изгубиха вкус за летене.
Под стрехѝте порочно са празни гнездата им,
но сами не избраха да бъдат навънка...
Да заплитат по клоните клетки е даденост,
отразена от острата липса на слънце.
.
В споделената шепа с кварталните гълъби
тишината кънти от трошливите мисли.
А гнездата, с бездомност догоре препълнени,
ще отгледат за себе си нощния писък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Павлова Всички права запазени
