Mar 13, 2018, 4:12 PM  

Шепа тишина

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Тишината не плаши кварталните гълъби,

полудели от звучно мълчание денем. 

Изкълваха просото, така, непокълнало, 

и отдавна изгубиха вкус за летене. 

 

Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, 

но сами не избраха да бъдат навънка... 

Да заплитат по клоните клетки е даденост, 

отразена от острата липса на слънце. 

.

В споделената шепа с кварталните гълъби 

тишината кънти от трошливите мисли.  

А гнездата, с бездомност догоре препълнени, 

ще отгледат за себе си нощния писък.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...