Mar 13, 2018, 4:12 PM  

Шепа тишина

  Poetry » Other
1.2K 0 2

Тишината не плаши кварталните гълъби,

полудели от звучно мълчание денем. 

Изкълваха просото, така, непокълнало, 

и отдавна изгубиха вкус за летене. 

 

Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, 

но сами не избраха да бъдат навънка... 

Да заплитат по клоните клетки е даденост, 

отразена от острата липса на слънце. 

.

В споделената шепа с кварталните гълъби 

тишината кънти от трошливите мисли.  

А гнездата, с бездомност догоре препълнени, 

ще отгледат за себе си нощния писък.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...