17 mar 2010, 23:17

Шепот

  Poesía
876 0 0

Шепот

 

 

Ще ме търсиш в нощните мъгли,

ще ме усещаш в утринните капки дъжд,

в миг при теб ще дойда,

да те усетя как въздишаш,

да прочета аз мислите във твоите очи.

За миг едва ще се целунем,

както вятърът – нощта...

Ще шепнеш името ми в празнотата

и времето да върнеш ще поискаш...

Но спри, чуй ме в тишината –

как разказвам ти за красотата,

виж я в утрешния ден,

усети я... тя е в мен.

Пусни ме, нека си отида –

ще увехна в твоите ръце.

В сивотата ще потъна,

красотата ще умре. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...