17 mar 2010, 23:17

Шепот

  Poesía
873 0 0

Шепот

 

 

Ще ме търсиш в нощните мъгли,

ще ме усещаш в утринните капки дъжд,

в миг при теб ще дойда,

да те усетя как въздишаш,

да прочета аз мислите във твоите очи.

За миг едва ще се целунем,

както вятърът – нощта...

Ще шепнеш името ми в празнотата

и времето да върнеш ще поискаш...

Но спри, чуй ме в тишината –

как разказвам ти за красотата,

виж я в утрешния ден,

усети я... тя е в мен.

Пусни ме, нека си отида –

ще увехна в твоите ръце.

В сивотата ще потъна,

красотата ще умре. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Кехайова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...