17.03.2010 г., 23:17

Шепот

870 0 0

Шепот

 

 

Ще ме търсиш в нощните мъгли,

ще ме усещаш в утринните капки дъжд,

в миг при теб ще дойда,

да те усетя как въздишаш,

да прочета аз мислите във твоите очи.

За миг едва ще се целунем,

както вятърът – нощта...

Ще шепнеш името ми в празнотата

и времето да върнеш ще поискаш...

Но спри, чуй ме в тишината –

как разказвам ти за красотата,

виж я в утрешния ден,

усети я... тя е в мен.

Пусни ме, нека си отида –

ще увехна в твоите ръце.

В сивотата ще потъна,

красотата ще умре. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Кехайова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...