17 мар. 2010 г., 23:17

Шепот

872 0 0

Шепот

 

 

Ще ме търсиш в нощните мъгли,

ще ме усещаш в утринните капки дъжд,

в миг при теб ще дойда,

да те усетя как въздишаш,

да прочета аз мислите във твоите очи.

За миг едва ще се целунем,

както вятърът – нощта...

Ще шепнеш името ми в празнотата

и времето да върнеш ще поискаш...

Но спри, чуй ме в тишината –

как разказвам ти за красотата,

виж я в утрешния ден,

усети я... тя е в мен.

Пусни ме, нека си отида –

ще увехна в твоите ръце.

В сивотата ще потъна,

красотата ще умре. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Кехайова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...