Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда.
Малка, ярка, достолепна.
И всеки път, когато си сама,
аз ще продължавам да ти шепна.
Накрая ще се срещнем във съня,
където ще си истински щастлива.
А аз ще ти нашепвам все така:
-Боже, колко си красива...