18 sept 2010, 16:46

Шепот 

  Poesía
835 0 12

 

Ще си тръгна като утринна мъгла.

По устните ти скришом ще полепна

и винаги, когато си сама,

ще мога тихо да ти шепна.

 

А вечер ще съм твоята звезда.

Малка, ярка, достолепна.

И всеки път, когато си сама,

аз ще продължавам да ти шепна.

 

Накрая ще се срещнем във съня,

където ще си истински щастлива.

А аз ще ти нашепвам все така:

-Боже, колко си красива...

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??