бармах (Леонид Стоянов)
103 724
18.09.2010 г., 16:46 ч.

Шепот 

  Поезия
904 0 12

 

Ще си тръгна като утринна мъгла.

По устните ти скришом ще полепна

и винаги, когато си сама,

ще мога тихо да ти шепна.

 

А вечер ще съм твоята звезда.

Малка, ярка, достолепна.

И всеки път, когато си сама,

аз ще продължавам да ти шепна.

 

Накрая ще се срещнем във съня,

където ще си истински щастлива.

А аз ще ти нашепвам все така:

-Боже, колко си красива...

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??