Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда.
Малка, ярка, достолепна.
И всеки път, когато си сама,
аз ще продължавам да ти шепна.
Накрая ще се срещнем във съня,
където ще си истински щастлива.
А аз ще ти нашепвам все така:
-Боже, колко си красива...
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
