Ще си тръгна като утринна мъгла.
По устните ти скришом ще полепна
и винаги, когато си сама,
ще мога тихо да ти шепна.
А вечер ще съм твоята звезда.
Малка, ярка, достолепна.
И всеки път, когато си сама,
аз ще продължавам да ти шепна.
Накрая ще се срещнем във съня,
където ще си истински щастлива.
А аз ще ти нашепвам все така:
-Боже, колко си красива...
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
