24 sept 2009, 13:28

Шепот

  Poesía
646 0 4

 

    Миниатюри

 

Шушне есенна перука

в нюанс изтънчен беж,

довява вятър рехав дъжд

и скръбни ноти -

вокал на плътен алт

затихва в стон -

само залезът звъни

тихо и 

оранжево...

 

     * * * 

 

Разголена душа открехва 

спомен

с усмивка,

скътана в ъглите,

стъпва на времето

с намигване към нищото -

ей така -

с ритуален скепсис...

 

виновно ли е виното,

че някои се напиват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...