тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
25 jul 2009, 11:39

Шепот 

  Poesía » De amor
493 0 4

Дали пак да дръзна да помечтая,

аз (малкият човек),  за божествена заръка

и, с частица тъжна гримаса,

за своя поетически подарък...

 

Какво ли, какво ли остава,

когато дъждът ме отмине

и няма ни облак, ни стряха,

и с нозе уморени заспивам...

 

Но зная аз, зная, как зная,

когато се плисне отгоре ми

и когато се заотцежда...,

как шепне, пак шепне в косите ми...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??