25 jul 2009, 11:39

Шепот 

  Poesía » De amor
570 0 4
Дали пак да дръзна да помечтая,
аз (малкият човек), за божествена заръка
и, с частица тъжна гримаса,
за своя поетически подарък...
Какво ли, какво ли остава,
когато дъждът ме отмине
и няма ни облак, ни стряха,
и с нозе уморени заспивам...
Но зная аз, зная, как зная,
когато се плисне отгоре ми
и когато се заотцежда...,
как шепне, пак шепне в косите ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??