Шепот
Дали пак да дръзна да помечтая,
аз (малкият човек), за божествена заръка
и, с частица тъжна гримаса,
за своя поетически подарък...
Какво ли, какво ли остава,
когато дъждът ме отмине
и няма ни облак, ни стряха,
и с нозе уморени заспивам...
Но зная аз, зная, как зная,
когато се плисне отгоре ми
и когато се заотцежда...,
как шепне, пак шепне в косите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
