тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Jul 25, 2009, 11:39 AM

Шепот 

  Poetry » Love
495 0 4

Дали пак да дръзна да помечтая,

аз (малкият човек),  за божествена заръка

и, с частица тъжна гримаса,

за своя поетически подарък...

 

Какво ли, какво ли остава,

когато дъждът ме отмине

и няма ни облак, ни стряха,

и с нозе уморени заспивам...

 

Но зная аз, зная, как зная,

когато се плисне отгоре ми

и когато се заотцежда...,

как шепне, пак шепне в косите ми...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??