Шепот
Отлитат дните в тиха безметежност,
повтарящи до болка свойта пустота.
Неясни са минутите летящи,
крещящи в свойта самота.
Неясен е за мен деня,
покрил със тъмен плащ света.
Напразно мъча се... Защо?
Под тъканта да пропълзя.
© Мирослав Todos los derechos reservados