Sep 27, 2007, 4:19 PM

Шепот

  Poetry
1.2K 0 5

                                    Шепот


                Отлитат дните в тиха безметежност,
                повтарящи до болка свойта пустота.
                Неясни са минутите летящи,
                крещящи в свойта самота.


                Неясен е за мен деня,

                покрил със тъмен плащ света.

                Напразно мъча се... Защо?

                Под тъканта да пропълзя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...