8 feb 2009, 21:15

Шепот

  Poesía
781 0 6

                   ШЕПОТ

 

 

В огъня на вечността ще изгоря,

но ще сгрея устните ти слепи.

На мрамора оставаш дъщеря,

                   даряваш ме със немия си шепот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отиде си без нищичко да кажеш,изпуснах те...
    Но, можех ли да зная плана на Бог ?
    И ето на,година наказание ,
    откакто те заведе в Рая...
  • Толкова малко, но толкова съдържателно...Просто страхотно!
  • Силно! Поздрав!
  • Корсааааар,
    невероятен си!!
  • харесвам миниатюри
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...