8 февр. 2009 г., 21:15

Шепот

782 0 6

                   ШЕПОТ

 

 

В огъня на вечността ще изгоря,

но ще сгрея устните ти слепи.

На мрамора оставаш дъщеря,

                   даряваш ме със немия си шепот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отиде си без нищичко да кажеш,изпуснах те...
    Но, можех ли да зная плана на Бог ?
    И ето на,година наказание ,
    откакто те заведе в Рая...
  • Толкова малко, но толкова съдържателно...Просто страхотно!
  • Силно! Поздрав!
  • Корсааааар,
    невероятен си!!
  • харесвам миниатюри
    Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...