2 feb 2010, 10:39

Шепот 

  Poesía
506 0 6

Вятърът шепти в мен

Вземи ме в плен

Да разбушувам с порив тих

Това което в тебе скрих

Добре ли чух

Звук стържещ сух...

Отваряне на катинари

Затваряне на рани

Вериги ли дрънчат

Гласове шептят...

Мракът се разсейва

Светлината  грейва

Чашата изпих

Какво открих...

В мен е - съществува

С вятъра във мен бушува

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ЗНАЧИ ПРЕДИ СИ БИЛ МНОГО САМОТЕН,НО СЕГА НЯКОЙ Е ЗАПЪЛНИЛ ПРАЗНОТАТА.ЧУДЕСЕН СТИХ,БРАВО
  • Слънчев и вятърничав! И внимавай с чашките- всичко прекалено е вредно! Току виж се превърнеш в слънце!!!
  • Чудесна миниатюра си сътворил!
    Шепнеща!
    Поздравления!
  • и нека вятърът бушува....
  • Да отворим катинарите, да се разпръсне мракът и да грейне светлина! Хареса ми и те поздравявам!
  • И вятъра, и словото!!
    Привет!
Propuestas
: ??:??