Шепот

Губя те!

Душата ми стене...

От този сън не се събуждам.

Пожарът угасна,

но не ще посмее свещичка да запали на излизане.

За пореден път студът стаята обгръща,

дъждът тихо по стъклата рисува,

самотата в камък сърцето превръща,

тишина мрачна над небето царува.

Зова ми ти не чуваш,

вятърът заглушава гласа ми.

Листата безшумно падат

и образуват стена помежду ни.