Губя те!
Душата ми стене...
От този сън не се събуждам.
Пожарът угасна,
но не ще посмее свещичка да запали на излизане.
За пореден път студът стаята обгръща,
дъждът тихо по стъклата рисува,
самотата в камък сърцето превръща,
тишина мрачна над небето царува.
Зова ми ти не чуваш,
вятърът заглушава гласа ми.
Листата безшумно падат
и образуват стена помежду ни.
© Бояна Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
