Губя те!
Душата ми стене...
От този сън не се събуждам.
Пожарът угасна,
но не ще посмее свещичка да запали на излизане.
За пореден път студът стаята обгръща,
дъждът тихо по стъклата рисува,
самотата в камък сърцето превръща,
тишина мрачна над небето царува.
Зова ми ти не чуваш,
вятърът заглушава гласа ми.
Листата безшумно падат
и образуват стена помежду ни.
© Бояна Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
