1.05.2009 г., 12:00

Шепот

851 0 0

Губя те!

 

Душата ми стене...

 

От този сън не се събуждам.

 

Пожарът угасна,

 

но не ще посмее свещичка да запали на излизане.

 

 

 

 

За пореден път студът стаята обгръща,

 

дъждът тихо по стъклата рисува,

 

самотата в камък сърцето превръща,

 

тишина мрачна над небето царува.

 

 


Зова ми ти не чуваш,

 

вятърът заглушава гласа ми.

 

Листата безшумно падат

 

и образуват стена помежду ни.

 

 

 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...