Шепот
Губя те!
Душата ми стене...
От този сън не се събуждам.
Пожарът угасна,
но не ще посмее свещичка да запали на излизане.
За пореден път студът стаята обгръща,
дъждът тихо по стъклата рисува,
самотата в камък сърцето превръща,
тишина мрачна над небето царува.
Зова ми ти не чуваш,
вятърът заглушава гласа ми.
Листата безшумно падат
и образуват стена помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Петрова Всички права запазени
