30 nov 2016, 12:30

Шепот на сърцето

817 0 7

Ти си бурята в живота ми

и отвя и мен и сърцето.

Ти обърна душата самотна.

Стоиш в гърдите ми жадни.

Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.

Всяка вечер изричам молитва.

Луната и звездите ме галят.

Човек съм аз и жената мечтател.

Зората посрещам с вик човешки.

Не живея в свят объркан.

Да те забравя не мога!

Мълчанието и тишината ме горят!

Сърцето шепне изпълнено с любов!

Шепот, който разнищтва душата ми,

страдна, любеща и обичана от тебе.

Да, обичана! С почит и уважение!

Болката и лъжата ги отричам.

Поглъща ме шепота, тихият вопъл.

Да, шепота галещ душата ми

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...