30 нояб. 2016 г., 12:30

Шепот на сърцето

808 0 7

Ти си бурята в живота ми

и отвя и мен и сърцето.

Ти обърна душата самотна.

Стоиш в гърдите ми жадни.

Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.

Всяка вечер изричам молитва.

Луната и звездите ме галят.

Човек съм аз и жената мечтател.

Зората посрещам с вик човешки.

Не живея в свят объркан.

Да те забравя не мога!

Мълчанието и тишината ме горят!

Сърцето шепне изпълнено с любов!

Шепот, който разнищтва душата ми,

страдна, любеща и обичана от тебе.

Да, обичана! С почит и уважение!

Болката и лъжата ги отричам.

Поглъща ме шепота, тихият вопъл.

Да, шепота галещ душата ми

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...