yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
Nov 30, 2016, 12:30 PM

Шепот на сърцето

815 0 7

Ти си бурята в живота ми

и отвя и мен и сърцето.

Ти обърна душата самотна.

Стоиш в гърдите ми жадни.

Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.

Всяка вечер изричам молитва.

Луната и звездите ме галят.

Човек съм аз и жената мечтател.

Зората посрещам с вик човешки.

Не живея в свят объркан.

Да те забравя не мога!

Мълчанието и тишината ме горят!

Сърцето шепне изпълнено с любов!

Шепот, който разнищтва душата ми,

страдна, любеща и обичана от тебе.

Да, обичана! С почит и уважение!

Болката и лъжата ги отричам.

Поглъща ме шепота, тихият вопъл.

Да, шепота галещ душата ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0