Шепот на сърцето
Ти си бурята в живота ми
и отвя и мен и сърцето.
Ти обърна душата самотна.
Стоиш в гърдите ми жадни.
Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.
Всяка вечер изричам молитва.
Луната и звездите ме галят.
Човек съм аз и жената мечтател.
Зората посрещам с вик човешки.
Не живея в свят объркан.
Да те забравя не мога!
Мълчанието и тишината ме горят!
Сърцето шепне изпълнено с любов!
Шепот, който разнищтва душата ми,
страдна, любеща и обичана от тебе.
Да, обичана! С почит и уважение!
Болката и лъжата ги отричам.
Поглъща ме шепота, тихият вопъл.
Да, шепота галещ душата ми
© Йонка Янкова All rights reserved.
