Ти си бурята в живота ми
и отвя и мен и сърцето.
Ти обърна душата самотна.
Стоиш в гърдите ми жадни.
Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.
Всяка вечер изричам молитва.
Луната и звездите ме галят.
Човек съм аз и жената мечтател.
Зората посрещам с вик човешки.
Не живея в свят объркан.
Да те забравя не мога!
Мълчанието и тишината ме горят! ...