30.11.2016 г., 12:30

Шепот на сърцето

814 0 7

Ти си бурята в живота ми

и отвя и мен и сърцето.

Ти обърна душата самотна.

Стоиш в гърдите ми жадни.

Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.

Всяка вечер изричам молитва.

Луната и звездите ме галят.

Човек съм аз и жената мечтател.

Зората посрещам с вик човешки.

Не живея в свят объркан.

Да те забравя не мога!

Мълчанието и тишината ме горят!

Сърцето шепне изпълнено с любов!

Шепот, който разнищтва душата ми,

страдна, любеща и обичана от тебе.

Да, обичана! С почит и уважение!

Болката и лъжата ги отричам.

Поглъща ме шепота, тихият вопъл.

Да, шепота галещ душата ми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...