30.11.2016 г., 12:30

Шепот на сърцето

809 0 7

Ти си бурята в живота ми

и отвя и мен и сърцето.

Ти обърна душата самотна.

Стоиш в гърдите ми жадни.

Нежността извива всяка гънка, всеки трепет.

Всяка вечер изричам молитва.

Луната и звездите ме галят.

Човек съм аз и жената мечтател.

Зората посрещам с вик човешки.

Не живея в свят объркан.

Да те забравя не мога!

Мълчанието и тишината ме горят!

Сърцето шепне изпълнено с любов!

Шепот, който разнищтва душата ми,

страдна, любеща и обичана от тебе.

Да, обичана! С почит и уважение!

Болката и лъжата ги отричам.

Поглъща ме шепота, тихият вопъл.

Да, шепота галещ душата ми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....