Залезът ме вика, шепне с огнен глас,
нещо горе там умира, а нещо друго
ражда се във нас.
Птици може би се скитат, а намираме се аз и ти.
След дълго търсене, знам, пак ще се влюбят
мойте влюбени очи.
Луната може би заспива, а чувства будят се в нас.
С нас се борят, но не ще загубят -
любовта над всичко има власт.
Някои звезди умират и небето жално
пак за тях скърби,
а две луди от любов устни се целуват...
Знам, че в нас нещо вече се роди!