26 июн. 2008 г., 00:05

Шепот от небето

980 0 1
Залезът ме вика, шепне с огнен глас,
нещо горе там умира, а нещо друго
ражда се във нас.
Птици може би се скитат, а намираме се аз и ти.
След дълго търсене, знам, пак ще се влюбят
мойте влюбени очи.
Луната може би заспива, а чувства будят се в нас.
С нас се борят, но не ще загубят -
любовта над всичко има власт.
Някои звезди умират и небето жално
пак за тях скърби,
а две луди от любов устни се целуват...
Знам, че в нас нещо вече се роди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитринка Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...