26.06.2008 г., 0:05

Шепот от небето

974 0 1
Залезът ме вика, шепне с огнен глас,
нещо горе там умира, а нещо друго
ражда се във нас.
Птици може би се скитат, а намираме се аз и ти.
След дълго търсене, знам, пак ще се влюбят
мойте влюбени очи.
Луната може би заспива, а чувства будят се в нас.
С нас се борят, но не ще загубят -
любовта над всичко има власт.
Някои звезди умират и небето жално
пак за тях скърби,
а две луди от любов устни се целуват...
Знам, че в нас нещо вече се роди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитринка Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...