Шепот от отвъдното

28 jun 2010, 12:36

Poesía » De amor

695 0 4

Ще падна във низкото и това е...

Колко ли още ще пеят след мене?

Колко ли пъти небцето ще лае -

колко пирона в сърцето ми стенат?

Бронята лъскава вече загива,

малко по малко се люспи загадъчно,

слънцето в кожата бавно изстива,

само усмивката плаче порядъчно...

Галя със устни гласа ти изпръхнало,

нося в очите си твоя стремеж,

само в душата ми пак се е мръкнало,

пари, гори ме незнаен копнеж...

Махам ти с пръсти безкръвни, изстинали...

Знаеш - затворен е пътят на връщане!!!

Там има само целувки загинали

и шепот, забравил за твоето име...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Monny (Симона Гълъбова)

2011-05-19T21:42:20+03:00

Благодаря ти много, Слав!
PetroffSlav (Слав Петров)

2011-05-17T06:15:01+03:00

Неуспорим талант, солиден стил, обаятелност, виталност. Ако разнообразиш с една идея и стихотворната стъпка в римата на цялостното ти творчество, ще надминеш себе си ( и Шекспир ) ! Поздрав най-сърдечен!!!
Monny (Симона Гълъбова)

2010-06-29T17:54:03+03:00

радвам се
icohim (Христо Стоянов)

2010-06-28T22:24:46+03:00

Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?

Запомнящо се!