Jun 28, 2010, 12:36 PM

Шепот от отвъдното

  Poetry » Love
846 0 4

Ще падна във низкото и това е...

Колко ли още ще пеят след мене?

Колко ли пъти небцето ще лае -

колко пирона в сърцето ми стенат?

 

Бронята лъскава вече загива,

малко по малко се люспи загадъчно,

слънцето в кожата бавно изстива,

само усмивката плаче порядъчно...

 

Галя със устни гласа ти изпръхнало,

нося в очите си твоя стремеж,

само в душата ми пак се е мръкнало,

пари, гори ме незнаен копнеж...

 

Махам ти с пръсти безкръвни, изстинали...

Знаеш - затворен е пътят на връщане!!!

Там има само целувки загинали

и шепот, забравил за твоето име...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много, Слав!
  • Неуспорим талант, солиден стил, обаятелност, виталност. Ако разнообразиш с една идея и стихотворната стъпка в римата на цялостното ти творчество, ще надминеш себе си ( и Шекспир ) ! Поздрав най-сърдечен!!!
  • радвам се
  • Колко ли пъти небцето ще лае -
    колко пирона в сърцето ми стенат?

    Запомнящо се!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...