Шепот от отвъдното
Ще падна във низкото и това е...
Колко ли още ще пеят след мене?
Колко ли пъти небцето ще лае -
колко пирона в сърцето ми стенат?
Бронята лъскава вече загива,
малко по малко се люспи загадъчно,
слънцето в кожата бавно изстива,
само усмивката плаче порядъчно...
Галя със устни гласа ти изпръхнало,
нося в очите си твоя стремеж,
само в душата ми пак се е мръкнало,
пари, гори ме незнаен копнеж...
Махам ти с пръсти безкръвни, изстинали...
Знаеш - затворен е пътят на връщане!!!
Там има само целувки загинали
и шепот, забравил за твоето име...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
) ! Поздрав най-сърдечен!!!
