Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307

23 sept 2016, 17:32

Шепот от вълна

Poesía » Del paisaje

2.5K 9 16

Слънцето - тава бакър

мъчи се да върне Лятото,

на плажа тих, последният чадър

гледа към морето запустяло.

Една вълна се плисва и шепти

спомени за бурни нощи,

изчезват и последните следи,

оставени от стъпки боси.

Дъх на водорасли и рибарски лодки,

кей преборил бури, ветрове,

далечен припев, нежни нотки

пристига есента с палитра цветове.

Варна, 2016

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mimka80 (Mimi Ivanova)

Красива е носталгията ти по лятото.

2019-10-24T20:57:04+03:00
Роксана (Росица)

Красива носталгия!

2018-04-21T16:37:20+03:00
fayri. (Fairy)

Хареса ми.. Много е хубаво и образно!+++

2017-12-06T20:22:12+02:00
rainbow- (Многоцветна)

Поздрав за хубавия стих Гавраил! Пренесе ме край морето, усетих го и чух неговите вълни..

2017-12-04T13:37:03+02:00
Цъки (Христо Манчев)

Хареса ми ..усетих полъха на морето.. не съм го виждал от 20 години

2017-08-04T22:40:23+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0