Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307

23 sept 2016, 17:32

Шепот от вълна

Poesía » Del paisaje

2.5K 9 16

Слънцето - тава бакър

мъчи се да върне Лятото,

на плажа тих, последният чадър

гледа към морето запустяло.

Една вълна се плисва и шепти

спомени за бурни нощи,

изчезват и последните следи,

оставени от стъпки боси.

Дъх на водорасли и рибарски лодки,

кей преборил бури, ветрове,

далечен припев, нежни нотки

пристига есента с палитра цветове.

Варна, 2016

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mimka80 (Mimi Ivanova)

Красива е носталгията ти по лятото.

2019-10-24T20:57:04+03:00
Роксана (Росица)

Красива носталгия!

2018-04-21T16:37:20+03:00
fayri. (Fairy)

Хареса ми.. Много е хубаво и образно!+++

2017-12-06T20:22:12+02:00
rainbow- (Многоцветна)

Поздрав за хубавия стих Гавраил! Пренесе ме край морето, усетих го и чух неговите вълни..

2017-12-04T13:37:03+02:00
Цъки (Христо Манчев)

Хареса ми ..усетих полъха на морето.. не съм го виждал от 20 години

2017-08-04T22:40:23+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0