23 сент. 2016 г., 17:32

Шепот от вълна

2.5K 9 16

Слънцето - тава бакър

мъчи се да върне Лятото,

на плажа тих, последният чадър 

гледа към морето запустяло.

 

Една вълна се плисва и шепти

спомени за бурни нощи,

изчезват и последните следи,

оставени от стъпки боси.

 

Дъх на водорасли и рибарски лодки,

кей преборил бури, ветрове,

далечен припев, нежни нотки

пристига есента с палитра цветове.

 

Варна, 2016

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива е носталгията ти по лятото.
  • Красива носталгия!
  • Хареса ми.. Много е хубаво и образно!+++
  • Поздрав за хубавия стих Гавраил! Пренесе ме край морето, усетих го и чух неговите вълни..
  • Хареса ми ..усетих полъха на морето.. не съм го виждал от 20 години

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...