23 сент. 2016 г., 17:32

Шепот от вълна

2.5K 9 16

Слънцето - тава бакър

мъчи се да върне Лятото,

на плажа тих, последният чадър 

гледа към морето запустяло.

 

Една вълна се плисва и шепти

спомени за бурни нощи,

изчезват и последните следи,

оставени от стъпки боси.

 

Дъх на водорасли и рибарски лодки,

кей преборил бури, ветрове,

далечен припев, нежни нотки

пристига есента с палитра цветове.

 

Варна, 2016

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива е носталгията ти по лятото.
  • Красива носталгия!
  • Хареса ми.. Много е хубаво и образно!+++
  • Поздрав за хубавия стих Гавраил! Пренесе ме край морето, усетих го и чух неговите вълни..
  • Хареса ми ..усетих полъха на морето.. не съм го виждал от 20 години

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....