2 mar 2019, 18:08

Шепота на тишината

700 0 0

Шепота на тишината

Вик човешки, толкова ненужен,
защото светът се ражда в тишината,
вятърът шепти литнал над цветята.
Любимият шепне за любовта
и в ъгъла на тишината длани разгръща,
оплел се в твоята нежност 
като в паяжина бяла.
В тихата нощ лилавият воал се разпуска,
с лекота обгръща снагата бяла и нежна.
Тихата усмивка спира в сърцето.
Тишина, тишина, изкуство в живота
и думите шепнешком владеят ти душата.
Тихо е в лунната омая и мълчаливо
овладяват се твоите чувства.
Без шум слънцето достига до деня,
жарко гали, по-леко е в съдбата
и любовта като пеперуда пъстрокрила
целува те, галите с крилата в тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...