Mar 2, 2019, 6:08 PM

Шепота на тишината

698 0 0

Шепота на тишината

Вик човешки, толкова ненужен,
защото светът се ражда в тишината,
вятърът шепти литнал над цветята.
Любимият шепне за любовта
и в ъгъла на тишината длани разгръща,
оплел се в твоята нежност 
като в паяжина бяла.
В тихата нощ лилавият воал се разпуска,
с лекота обгръща снагата бяла и нежна.
Тихата усмивка спира в сърцето.
Тишина, тишина, изкуство в живота
и думите шепнешком владеят ти душата.
Тихо е в лунната омая и мълчаливо
овладяват се твоите чувства.
Без шум слънцето достига до деня,
жарко гали, по-леко е в съдбата
и любовта като пеперуда пъстрокрила
целува те, галите с крилата в тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...