24 nov 2009, 10:50

Шепотни искри 

  Poesía
652 0 9

 



Пак чувам

шепота на пясък,

изтичащ

между пръстите ми.

Така шушне тишината,

заела мястото

на твоя глас.

За пореден път

в очите си усещам

как мракът,

след теб останал,

драска с искри.

 

И отново боли...

 

Болка.

Дали венчелистчетата,

когато

едно от друго

с въздишка се отлепват -

на разтворения цвят

красотата да покажат,

я изпитват?

Може би...

но не казват.

 

И аз като тях

нямо мълвя -

липсата боли...

 

А сутрин, по цветята,

капчици роса блести...

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??