EnigmaLibra (Иван Ценов)
40 51
10 ago 2012, 13:08

Шептеше тишината 

  Poesía » De amor
791 0 12

И след бурята отново дъжд ме чака,

аз ли бях между двама ни глупака?
Страхувах се да поведа парада.
Страхувах се да бъда влака.

И сред останките остана факта,

ти бе тази, кривнала от такта.

Криех се от досегашната измама.
Криех се от сълзливата ни драма.

И когато навънка тъмно стана,

един от нас запали светлината.
"Един от нас, един от нас.."

шептеше тишината с глас. 

© Иван Ценов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напълно съм съгласен, просто да бъде достатъчно приятелски подсказано .. Очаквайте още произведения от мен, някои съвсем в друг стил, но писани в по-ранното ми творчество (просто ще отнеме доста време поради лимита и чак тогава ще качвам нови неща). Успех!
  • Радвам се!

    п.п.: Убедена съм, че знаеш как се пише ВЪРХУ, само ти показвам колко е лесно човек да натисне неправилния клавиш. И няма нищо лошо и недобронамерено в това, някой да ти покаже грешката.
  • Белла* да ти кажа честно не съм прочел кой знае колко поезия през живота си и нямам достатъчно добре изградена представа кое е клише.

    Веси* това е коментар .. плюс това наистина ли смяташ, че не знам как се пише думата ВЪРХУ. Както и да е, само добри чувства нека има между нас

    П.П. Благодаря и на двете за градивните критики, ще ги използвам!
  • Щом се налага обяснение, значи все пак нещо е неясно, нали?
    Няма нищо лошо в това да не харесваш стила ми на писане (а и не само моя).
    Изобщо не съм обърнала внимание, че правописната грешка (а може да е и техническа - неволно изпускане на буквата) е пак в твое стихотворение. Просто ти показах, за да я добавиш. Обикновено, след поправката, си изтривам бележката.
    И да, аз също не съм застрахована от неволни грешки, макар че се старая да не ги допускам.
    И за "танц върхО(У) много дълга песен" между двама, "кривнала от такта" (най-вече "кривнала" не ми създава поетично усещане.
    Хубава вечер!
  • Приемам критиката ти, макар и да не съм напълно съгласен. Млад съм и допускам това, че си права. Не пиша сериозно от кой знае колко време, затова ще се старая повече с всяко ново произведение.

    П.С. Не смятам, че има клиширани изрази. За мен е важно как се употребяват
  • Чудех се дали да дам обяснение, което не смятам за нужно и все пак. Първо обаче искам да изкажа и своето мнение за твоите произведения. Изглежда имаш опит в коментарите и нужната съставна част за едно стихотворение, но да ти кажа, прочетох няколко и мога да заключа, че самия ти стил на писане не ми допада и понеже за другата ми творба пък откри правописна грешка, не ми отне много време да открия и на теб. Просто всичко това за мен са дребни неща и предразсъдъци.
    В първия стих се предоставя идеята, че виновния е той, но след като мъглата се разсейва във втория, става ясно че трънът е тя. Третия говори за изхода от всичко, "навънка тъмно стана", но един от тях е събрал куража да приеме истината и всичко да приключи "запали светлината". "Един от нас, един от нас" има се в предвид, че раздялата не е приета от двамата. "Кривнала от такта" да обясня и какво се има в предвид, понеже явно не разбираш. Танците се измерват в такт, а повярвай ми една връзка между двама е танц върху много дълга песен

    П.С. При още въпроси, моля питай
  • Имам предвид, че в първите две четиристишия, лирическият ти видно е изживял бурна драма (тук малко "глупака" и "кривнала от такта" не ми звучи много поетично, но това да кажем е субективно мнение). Необяснимо е обаче кой, защо и каква светлина запали. Недоразвита е идеята ти, неясна. Оттук и неясно остава защо и какво шепти тишината. Може би трябва да го доразвиеш и преработиш. Ако акцента ти пада на светлината, поантата ти трябва да е силна и ясна.
  • Не разбирам какво имаш в предвид със средната част на коментара ти. Ще се радвам да разбера
  • Не вярвай на ласкателски коментари! Не шепти тишината ти! И не се сърди - добронамерена съм.
  • Страхувах се да поведа парада.
    Страхувах се да бъда влака.
  • Благодаря ти
  • И когато навънка тъмно стана,
    един от нас запали светлината.
    "Един от нас, един от нас.."
    шептеше тишината с глас.

    Много силно!Поздрав!
Propuestas
: ??:??