И след бурята отново дъжд ме чака,
аз ли бях между двама ни глупака?
Страхувах се да поведа парада.
Страхувах се да бъда влака.
И сред останките остана факта,
ти бе тази, кривнала от такта.
Криех се от досегашната измама.
Криех се от сълзливата ни драма.
И когато навънка тъмно стана,
един от нас запали светлината.
"Един от нас, един от нас.."
шептеше тишината с глас.
© Иван Ценов Всички права запазени