По „зле погребана” Любов
увяхва цвете - разцъфтяно...
Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден,
вибрира тихо шеста струна,
припява стария рефрен –
нали перцето я целуна?
И жално шепне му по слух,
припомня спомени далечни -
... ”Деца играят с Мечо Пух
и бяха влюбени, и вечни!”
И всяка нощ, и всеки ден
момиче, като нежна струна,
си пее стария рефрен –
нали момчето я целуна?
27.03.2017 г. 23,24 ч.
© Таня Чардакова Todos los derechos reservados