4.09.2018 г., 8:57 ч.

Шеста струна 

  Поезия » Любовна, Философска
524 3 2

По „зле погребана” Любов
увяхва цвете - разцъфтяно...

Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден,
вибрира тихо шеста струна,
припява стария рефрен –
нали перцето я целуна?

И жално шепне му по слух,
припомня спомени далечни -
... ”Деца играят с Мечо Пух
и бяха влюбени, и вечни!”
И всяка нощ, и всеки ден
момиче, като нежна струна,
си пее стария рефрен –
нали момчето я целуна?


27.03.2017 г. 23,24 ч.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 27 март 2017 г в 23,24 часа. Посветено е на едно старо пиано и една шеста струна, които много добре си акомпанират. Текстът става за песен. Поздрави!

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??