По „зле погребана” Любов
увяхва цвете - разцъфтяно...
Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден,
вибрира тихо шеста струна,
припява стария рефрен –
нали перцето я целуна?
И жално шепне му по слух,
припомня спомени далечни -
... ”Деца играят с Мечо Пух
и бяха влюбени, и вечни!” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 27 март 2017 г в 23,24 часа. Посветено е на едно старо пиано и една шеста струна, които много добре си акомпанират. Текстът става за песен. Поздрави!