13 may 2007, 16:03

Шесто чувство

  Poesía
580 0 1
Шестото ми чувство ме предупреждаваше.
Шестото ми чувство ме караше да спра.
Но аз не го послушах - нищо, че знаех
как ще приключи това.
Опитвах се да преобърна всичко.
Опитвах се да променя своята съдба.
Но аз знаех.
Зная, че има неписани правила.
Но оставих душата да вярва
и надеждата да я крепи в това.
Но всичко се разпръсна.
Мечтите се превърнаха в прах.
Не, аз вече не вярвам на никой и нищо
в този безскрупулен свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финала ти е разтърсващ...
    Не се отчайвай!Продължи напред с гордо вдигната глава!
    Не се предавай!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...