May 13, 2007, 4:03 PM

Шесто чувство

  Poetry
576 0 1
Шестото ми чувство ме предупреждаваше.
Шестото ми чувство ме караше да спра.
Но аз не го послушах - нищо, че знаех
как ще приключи това.
Опитвах се да преобърна всичко.
Опитвах се да променя своята съдба.
Но аз знаех.
Зная, че има неписани правила.
Но оставих душата да вярва
и надеждата да я крепи в това.
Но всичко се разпръсна.
Мечтите се превърнаха в прах.
Не, аз вече не вярвам на никой и нищо
в този безскрупулен свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Финала ти е разтърсващ...
    Не се отчайвай!Продължи напред с гордо вдигната глава!
    Не се предавай!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...