Шифър
Чета те в думите, увиснали над делника.
Ограждам буквите, в които пак те срещам.
Задрасквам себе си от списъка на жертвите.
За да открадна още час със тебе... Час и нещо.
Не вярвам на скалъпените спомени,
които навестяват ме през зимата.
Разпитвам пак гората и небето, хижите -
дали сред гъстите мъгли те има.
Ала някак мълчаливо все менят се
в разбъркан ред, безспир сезоните.
Прескачам пропасти, в блата нагазвам вечер...
На сутринта душите ни печално ронят се.
И капичици задъхваща надежда
отново стичат ни се по гърлата.
Превръщат се във буци кухо време,
което ярко грее във позлата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Дренски Todos los derechos reservados
