Шифър

Jan 2, 2013, 9:29 PM

Poetry

390 0 3

Чета те в думите, увиснали над делника.

Ограждам буквите, в които пак те срещам.

Задрасквам себе си от списъка на жертвите.

За да открадна още час със тебе... Час и нещо.

Не вярвам на скалъпените спомени,

които навестяват ме през зимата.

Разпитвам пак гората и небето, хижите -

дали сред гъстите мъгли те има.

Ала някак мълчаливо все менят се

в разбъркан ред, безспир сезоните.

Прескачам пропасти, в блата нагазвам вечер...

На сутринта душите ни печално ронят се.

И капичици задъхваща надежда

отново стичат ни се по гърлата.

Превръщат се във буци кухо време,

което ярко грее във позлата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hunterszone (Константин Дренски)

2013-01-07T17:42:33+02:00

Благодаря за добрите отзиви!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2013-01-02T22:25:28+02:00

Не мога да кажа защо, но ми хареса1 сякаш някой търси мен самата.
Izumrudkata (Катя)

2013-01-02T22:23:20+02:00

"което ярко грее във позлата."
И времето в шифър аз превърнах...
Където то за мен е спряло.
И само вятъра нежно струни гали,
по -скритите надежди в душата ми.
Хареса ми стиха ти Константин!