Шифър
Чета те в думите, увиснали над делника.
Ограждам буквите, в които пак те срещам.
Задрасквам себе си от списъка на жертвите.
За да открадна още час със тебе... Час и нещо.
Не вярвам на скалъпените спомени,
които навестяват ме през зимата.
Разпитвам пак гората и небето, хижите -
дали сред гъстите мъгли те има.
Ала някак мълчаливо все менят се
в разбъркан ред, безспир сезоните.
Прескачам пропасти, в блата нагазвам вечер...
На сутринта душите ни печално ронят се.
И капичици задъхваща надежда
отново стичат ни се по гърлата.
Превръщат се във буци кухо време,
което ярко грее във позлата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
