14 oct 2018, 11:57

Шинигами

Poesía » Filosófica, Otra

930 1 2

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Но ти, шинигами, си вечен...
по-силен си ти от света...
не можеш да бъдеш пречупен...
защото сам ти си смъртта...

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Щом няма такъв... ще съм първи...
ще сграбча вратà ти с ръка...
със своите собствени сили...
съдба нова ще сътворя...
живота от теб ще изпия...
от жертва ще стана злодей...

ще стана безсмъртен вестител...

и с нищо не ще да ме спреш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Адриан (Андрей Андреев)

Честно казано убийството беше последното нещо, за което мислех. Исках да опиша нещо, което беше застъпено в Mirai nikki и в Tokyo ghoul - да преобърнеш всичко и да победиш този, който те превъзхожда стига да се промениш радикално. Шинигамито, богът на смъртта, е добра алюзия към нещо, което изглежда всемогъщо.

2018-10-14T19:22:40+03:00
щураче (любимка)

Ти по Донкихотовски, той с вятърни мелници, ти с призраци Честно казано не харесвам дон Кихот, предпочитам Робин Худ, но сигурно е от възрастта ми

2018-10-14T16:27:49+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0