Адриан (Андрей Андреев) Адриан (Андрей Андреев)
24 275
Oct 14, 2018, 11:57 AM

Шинигами

932 1 2

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Но ти, шинигами, си вечен...
по-силен си ти от света...
не можеш да бъдеш пречупен...
защото сам ти си смъртта...

 

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Щом няма такъв... ще съм първи...
ще сграбча вратà ти с ръка...
със своите собствени сили...
съдба нова ще сътворя...
живота от теб ще изпия...
от жертва  ще стана злодей...

ще стана безсмъртен вестител...

и с нищо не ще да ме спреш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Андреев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Честно казано убийството беше последното нещо, за което мислех. Исках да опиша нещо, което беше застъпено в Mirai nikki и в Tokyo ghoul - да преобърнеш всичко и да победиш този, който те превъзхожда стига да се промениш радикално. Шинигамито, богът на смъртта, е добра алюзия към нещо, което изглежда всемогъщо.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Ти по Донкихотовски, той с вятърни мелници, ти с призраци Честно казано не харесвам дон Кихот, предпочитам Робин Худ, но сигурно е от възрастта ми

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0