Адриан (Андрей Андреев) Адриан (Андрей Андреев)
24 275
14.10.2018 г., 11:57

Шинигами

927 1 2

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Но ти, шинигами, си вечен...
по-силен си ти от света...
не можеш да бъдеш пречупен...
защото сам ти си смъртта...

 

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Щом няма такъв... ще съм първи...
ще сграбча вратà ти с ръка...
със своите собствени сили...
съдба нова ще сътворя...
живота от теб ще изпия...
от жертва  ще стана злодей...

ще стана безсмъртен вестител...

и с нищо не ще да ме спреш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Честно казано убийството беше последното нещо, за което мислех. Исках да опиша нещо, което беше застъпено в Mirai nikki и в Tokyo ghoul - да преобърнеш всичко и да победиш този, който те превъзхожда стига да се промениш радикално. Шинигамито, богът на смъртта, е добра алюзия към нещо, което изглежда всемогъщо.
  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Ти по Донкихотовски, той с вятърни мелници, ти с призраци Честно казано не харесвам дон Кихот, предпочитам Робин Худ, но сигурно е от възрастта ми

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0