Адриан (Андрей Андреев)
273 106
14.10.2018 г., 11:57 ч.

Шинигами 

  Поезия » Философска, Друга
673 1 2

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Но ти, шинигами, си вечен...
по-силен си ти от света...
не можеш да бъдеш пречупен...
защото сам ти си смъртта...

 

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне,
да сграбчи вратà ти с ръка...
и в своята глупост да кресне:
„Успях, аз надмогнах смъртта!”...
Щом няма такъв... ще съм първи...
ще сграбча вратà ти с ръка...
със своите собствени сили...
съдба нова ще сътворя...
живота от теб ще изпия...
от жертва  ще стана злодей...

ще стана безсмъртен вестител...

и с нищо не ще да ме спреш...

 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честно казано убийството беше последното нещо, за което мислех. Исках да опиша нещо, което беше застъпено в Mirai nikki и в Tokyo ghoul - да преобърнеш всичко и да победиш този, който те превъзхожда стига да се промениш радикално. Шинигамито, богът на смъртта, е добра алюзия към нещо, което изглежда всемогъщо.
  • Ти по Донкихотовски, той с вятърни мелници, ти с призраци Честно казано не харесвам дон Кихот, предпочитам Робин Худ, но сигурно е от възрастта ми
Предложения
: ??:??