29 dic 2022, 12:47

Шоколад

1.4K 16 10
ШОКОЛАД
---------------------------------------------
Димитър Никифоров – argonyk
----------------------------------------------


С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.

 

Под къдравата сянка на липите –
родени сме за всичките си срещи.
Когато климатът дъжда разплита,
ще си запалим чаените свещи.

 

Ще смятат дълго влаковите релси
скъсения маршрут на двете гари.
Най-дългото очакване понесли, 
сватовник ще ни бъде януари.

 

Задраскали сезона на тъгата,
на всяка хорска завист неподвластни,
след стръмното на хиляди обрати –
разпаленото няма да угасне.

 

Пропуква се на този свят покоя,
откакто мракът идва на талази,
но ти не се страхувай, мила моя,
защото моята любов те пази.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...