Dec 29, 2022, 12:47 PM

Шоколад

  Poetry » Love
1.4K 16 10
ШОКОЛАД
---------------------------------------------
Димитър Никифоров – argonyk
----------------------------------------------


С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.

 

Под къдравата сянка на липите –
родени сме за всичките си срещи.
Когато климатът дъжда разплита,
ще си запалим чаените свещи.

 

Ще смятат дълго влаковите релси
скъсения маршрут на двете гари.
Най-дългото очакване понесли, 
сватовник ще ни бъде януари.

 

Задраскали сезона на тъгата,
на всяка хорска завист неподвластни,
след стръмното на хиляди обрати –
разпаленото няма да угасне.

 

Пропуква се на този свят покоя,
откакто мракът идва на талази,
но ти не се страхувай, мила моя,
защото моята любов те пази.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...