Шоколад
ШОКОЛАД
---------------------------------------------
Димитър Никифоров – argonyk
----------------------------------------------
С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.
Под къдравата сянка на липите –
родени сме за всичките си срещи.
Когато климатът дъжда разплита,
ще си запалим чаените свещи.
Ще смятат дълго влаковите релси
скъсения маршрут на двете гари.
Най-дългото очакване понесли,
сватовник ще ни бъде януари.
Задраскали сезона на тъгата,
на всяка хорска завист неподвластни,
след стръмното на хиляди обрати –
разпаленото няма да угасне.
Пропуква се на този свят покоя,
откакто мракът идва на талази,
но ти не се страхувай, мила моя,
защото моята любов те пази.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!!! И на двамата!
-
Винаги съм ти се възхищавала! Правя го и сега! Поздрав за теб и за Майстора!
-
Напълнихте ми душата, момчета! Благодаря!
-
Браво!
-
Празник за душата!... благодаря
-
Браво!!!
-
Много е хубаво с хубав финал
-
Голямо браво и на двамата!
-
Майсторе!
-
Тъгата ни е всесезонна, Мите,
остават спомени и куп предмети,
напомнят ни за хората, които
възпяваме в обърнати сонети.
От нас по нещо с тях отлита.
А те звезди са, нощем светят.
На времето обърнем ли хастара,
изтръсканите образи оттам
прегръщат ни с любов, тъга и плам,
припомнят ни приятелите стари.
Косите ни сланата вече шари,
да помним хубавото трябва, знам.
Напът към Светлината сам по сам
ще тръгнем, преизпълни от вяра.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
