29 дек. 2022 г., 12:47

Шоколад

1.4K 16 10
ШОКОЛАД
---------------------------------------------
Димитър Никифоров – argonyk
----------------------------------------------


С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.

 

Под къдравата сянка на липите –
родени сме за всичките си срещи.
Когато климатът дъжда разплита,
ще си запалим чаените свещи.

 

Ще смятат дълго влаковите релси
скъсения маршрут на двете гари.
Най-дългото очакване понесли, 
сватовник ще ни бъде януари.

 

Задраскали сезона на тъгата,
на всяка хорска завист неподвластни,
след стръмното на хиляди обрати –
разпаленото няма да угасне.

 

Пропуква се на този свят покоя,
откакто мракът идва на талази,
но ти не се страхувай, мила моя,
защото моята любов те пази.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...